Дарете 5 лв чрез ePay
- Вася е избягала от рентгена! - преведе за Насо неговата лекуваща студентка Мария, забелязала вълнението и въртенето му на зъболекарския стол.
Той се бе обръщал често, за да види какво се случва с ромката и дъщеричката й, намиращи се по диагонал зад него в залата за практика на студентите. Бе видял как Вася с момиченцето и нейната лекуваща студентка София излизат за рентгенова снимка - стандартно начало на почти всяко зъболечение във Факултета по дентална медицина на Медицинския университет. После Насо чу върналата се студентка София да съобщава развълнувано нещо на колегите си, които реагираха с възклицания на удивление и смях. Вася и детето ги нямаше. Махленката не бе успяла да овладее страха си и се бе поддала на един от импулсите да избяга.
1bg, 1en, 1ru, 2bg, 2en, 2ru, 3bg, 3en, 3ru, 4bg, 4en, 4ru, 5bg, 5en, 5ru, 6bg, 6en, 6ru,7bg, 7en, 7ru, 8bg, 8en, 8ru, 9bg, 9en, 9ru
Колко жалко! Насо знаеше, чя Вася има голяма нужда от зъболечение, защото му бе казала, че много я болят зъбите. Бе му показала лошото им състояние. Ромите в Махалата, било то млади или възрастни, жени или мъже, нямаха притеснение да му показват зъбите си, когато ходеше там да търси дете-пациент за изпита на своята лекуваща студентка Мария. Той искаше да услужи на Мария, тъй като в началото бе изключително доволен от работата и отношението ѝ. За нея и останалите чуждестранни студенти по дентална медицина бе по- трудно да си намират деца-пациенти. Те нямаха тук роднини или приятели с деца, които да не могат да им откажат. Докато търсеше пациент-дете чрез обяви, сред познатите си и сред ромите, Насо осъзна,че по този начин би услужил и на съседите си от Махалата. Един можеше да повлече след себе си други и това да се превърне в шанс за тях да получат достъпно зъболечение. Вася бе само на 32 години, а той бе видял и 20-годишна девойка с очевидно крещяща нужда от такова лечение. София, която бе колега по курс и приятелка на насовата лекуваща Мария, се бе ангажирала да покрива пътните разходи на Вася. Студентите се радваха на такива пациенти, чиито зъбен статус предполагаше много и разнообразна работа. Лечението във Факултета бе на приемливо равнище. Тази група студенти бе от четвъртокурсници - вече почти навлезли в занаята. Те работеха под супервизия. Всеки път обсъждаха лечението, всякакви въпроси и проблеми с преподавателя си и помежду си. Насо слушаше с интерес, когато те дискутираха на английски.
Насо бе почувствал страха и колебанието на Вася още на гарата. Две минути преди потеглянето на влака, тя бе излязла с детето на перона да пуши, макар че той я подсети за времето. И сякаш се стараеше да се отдалечат колкото може повече от вратата и от полезрението на Насо. Но вагонът им се бе случил точно срещу железопътния служител с палката, който, преди да вдигне зелено на началник-влака, бе подканил Вася да се качва. И след това, на два пъти, Вася видимо бе преодолявала колебанията си. Първо, тя отиде да седне заедно с други роми в друг вагон. При пристигането на влака тръгна заедно с тях и изчезна за дълго. Насо бързаше сам за факултета, за да е точен за назначения час. Там той изчака известно време Вася и детето, като периодично проверяваше входа, коридорите и част от пътя. После, на зъболекарския стол, няколко пъти помоли Мария и София да погледнат в коридора. Трябваше да се подхожда към Вася почти като към дете, за да се осигури присъствието й и да се прескочат всякакви предвидими и непредвидими спънки. Най-после София, с радостна изненада, съобщи за пристигането на Вася. Насо я зърна на зъболекарския стол, оглеждаща другите пациенти с любопитство и страх. В залата имаше може би седем или осем пациента - всичките столове бяха заети. За съжаление, сред тях не се бяха случили други роми този път. Още един ром-пациент можеше да окуражи Вася и да облекчи страховете й. Всичките изглеждаха много прилично, включително един англичанин сред тях. Кротката, шестгодишна Слава седеше на висока табуретка, обърната към майка й, и си рисуваше. Вася възнамеряваше да я взима всеки път до факултета, защото нямало на кого да я остави. Насо подозираше, че детето можеше да е един вид застраховка за ревнив съпруг. Той се боеше как то би възприело гледките в залата, но спокойната вглъбеност на Слава в рисуването го поуспокои. Ето че рентгенът се оказа непредвидената и непреодолима спънка…
Насо чувстваше съжаление и досада. Беше го яд, че всичките му усилия да доведе Вася до успешно зъболечение са отишли нахалост. Той много се бе постарал да превърне първото им идване в приятно, почти празнично изживяване, Тогава водеха малката Слава за пломбиране на зъбче, което бе изпит за лекуващата студентка на Насо. Той бе отишъл в дома им в Махалата много рано сутринта. Изчака ги доста - не бе успял да им звънне предварително, както се бяха уговорили, защото Вася бе му продиктувала грешен телефонен номер. Той им подари разни дребни неща: малка пухкава раничка за Слава с формата на животинче, чиято муцуна се затваряше с цип, и дъждобран за Вася. Валеше, а тя бе тръгнала само с един малък чадър за двете. Купи им кроасани, солети и минерална вода за влака. Детето си играеше, "хранейки" раничката със солети през ципа. Разговаряха много през целия път. Насо пътуваше само заради тях, той нямаше час за зъболечение на този ден. Бе изчакал в коридора, докато студентите дойдат и повикат вътре детето с майката. И веднага се отправи обратно.
Вторият път, който трябваше да бъде първото зъболечение за Вася, се бяха разбрали да пътуват поотделно. Обаче тя не бе отишла. По-късно се оправда с липса на пари. Парите, дадени й от студентите, покриваха билета й за първото й отиване, което, между другото, бе платено от Насо, и включваха награда за детето от 20 лв., която бе предварително обещана. Така че Вася имаше достатъчно пари, за да си купи билет за второто пътуване, като този разход щеше да й бъде покрит веднага при пристигането й във факултета. Но тя и мъжът й бяха побързали да похарчат всичко. Насо разбираше, че това е съвсем ново преживяване за нея и че правенето на повече грешки беше нормално в началото. Трябваше да й се даде шанс и време, за да се ориентира, да се опита да бъде достатъчно точна и коректна, за да докара зъболечението си до успешен край.
За последното, трето поред, отиване на Вася във факултета, те отново се бяха уговорили да пътуват заедно. Вася и малката Слава вече го чакаха на гарата, макар че и той бе подранил. Това зарадва Насо. Пак той й купи билета.Той бе този, на когото лекуващата студентка на Вася бе дала предварително парите за билет. Но той възнамеряваше постепенно да се дистанцира и да насърчава махленката към самостоятелност.
Насо не бе предвидил, че Вася ще се изплаши толкова много от рентгеновия апарат. И през ум не бе му минало, че тя може никога да не си е правила рентгенова снимка. Той осъзна разликата в житейския опит на всеки от тях, въпреки че живееха в съседни местности в планината. Бяха се натрупали и други пропуски. Насо не бе успял да разговаря с нея във влака за преживяванията и очакванията й този път, тъй като тя се бе преместила в друг вагон. Всъщност той сам се опитваше да се дистанцира, за да я насърчи към самостоятелност... Студентката София не говореше много добре български и също не бе могла да поговори с нея…
Едва ли някой от тази група с чуждестранни студенти би пожелал да се ангажира по-нататък с такъв проблемен пациент, да не говорим за плащане на пътните й. Насо егоистично почувства и известно облекчение, че отпада този ангажимент към възрастен, който прилича на дете. Той можеше да продължи, необезпокояван, да размишлява и да подготвя уроците си по пътя за факултета... Всеки имаше своите житейски борби, свои задачи и проблеми. Оказването на помощ на друг човек като еднократно действие бе в реда на нещата. Но възрастните хора сами бяха отговорни за грижата за себе си. Все някой щеше да се появи и да й подаде ръка отново, ако тя пожелаеше да се лекува. И все пак, ако Насо се бе постарал още малко повече, можеше да успеят…
2
След несполучилото зъболечение на Вася, и сам Насо се оказа част от сценарий без хепиенд. В края на академичната година той трябваше да се яви, като пациент, на изпит на своята лекуваща студентка. Но се бе разболял, отново при странни обстоятелства. Можеше да е простуда, защото понякога прозорците във влаковете бяха отворени и ставаше течение. Но по-вероятно бе вирусно заболяване, което можеше да е причинено нарочно, като в криминале. Симптомите бяха по-тежки и то продължи по-дълго от всичко подобно, което Насо бе прекарвал дотогава, особено кашлицата и болката в гърдите. Имаше и температура, отпадналост, трябваше да пази леглото. Насо бе сигурен, че го е хванал по време на последното си зъболечение и че знае как: от течността за плакнене на устата, която веднъж Мария му беше донесла. Беше почувствал течността, впръскана в устата му, като повече по количество и сякаш газирана и пареща. Насо започна да кашля почти веднага. И тъй като дразненето продължи, трябваше често да прекъсва манипулациите, за да кашля. Като се прибра, симптомите се задълбочаваха с всеки ден, той се чувстваше все по-зле… А изпитът бе около седмица след последното зъболечение. Насо се бе самоизолирал във вилата. Попита лекуващата го студентка, чрез съобщение по телефона, каква бе впръсканата течност, за да разбере какво да предприеме по-нататък. За негова изненада отговорът й бе "Вода". Той й писа за здравословното си състояние и че тя трябва да си търси друг пациент. Но два дни преди изпита Мария настоя той да се яви, защото не могла да си намери друг и това проваляло изпита й. Предложи на Насо 200 лева, за да отиде. Той, разбира се, отказа. Не ставаше въпрос за пари, а за здраве. Освен това, ако не се беше самоизолирал, така или иначе щяха да го изолират. Или изобщо нямаше да го допуснат в сградата - проверяваха до входа за признаци на корона -, или щяха да го изгонят по време на изпита заради силната кашлица, температурата и започналото отделяне на секрети. И дали изобщо щяха да го пуснат да се върне? Той трябваше да се грижи за домашните любимци, което бе една от най-важните му причини да стои на вилата…
Ако впръсканата течност и заболяването му бяха свързани, зад това с голяма вероятност бяха Влиятелните. Насо не бе сигурен относно крайния изпълнител, който би могъл да приготви течността или да пусне нещо във водата. Мария я носеше от специалното стъклено преграждение за персонала в един от задните ъгли на залата. Там имаше няколко души, вероятно отговарящи за медицинската техника и всички необходими материали. Насо не изключваше никоя от хипотезите.
Comments