Дарете 5 лв. чрез ePay
Насо Кукерището заподскача около семейството, подрънквайки ритмично с хлопки, като в транс, докато си освободи малко пространство около тях. После пристъпи към прословутия си танцово-пантомимен етюд - неговия коронен номер, за чието предотвратяване окопянската кукерска група бе положила толкова усилия преди малко. Зрителите, благословени с въображение, ясно различиха дървета, сеч, агония….
1bg, 1en, 1ru, 2bg, 2en, 2ru, 3bg, 3en, 3ru, 4bg, 4en, 4ru, 5bg, 5en, 5ru, 6bg, 6en, 6ru,7bg, 7en, 7ru, 8bg, 8en, 8ru
- Какво прави? - питаха стоящите по-назад.
- Изобразява дърво…. Дървета… Май все едно е в гората. - огласиха за останалите тези, които имаха най-добра видимост към сцената на действието.
- Ха-ха, сега сече…. Падна на земята… Тресе се, разиграва ранен звяр май… Гърчи се… Като ранена мечка… Мечката умря.
- Не, не е мечка, а отсеченото дърво умря - оспори някой.
- Гората умря.
- Не бе, това беше злодей, който сече дървета. Кукерът го победи и той падна в агония - огласи своята интерпретация един тинейджър с очила.
- Ей, ма това да не ти е Индиана Джоунс? Явно прекаляваш с видео игрите - изсумтя девойчето до него.
Публиката пляскаше и подвикваше след всеки коментар. Окопянската кукерска група подкрепяше по-интересните коментари с раздрънкване на хлопки, по знак на водача Стайко. След неуспеха им да предотвратят и този път етюда на Кукерището, окопянци се бяха промъкнали през тълпата, наблюдаваха и очакваха своето време за намеса. Какафонията завършваха тъпанджии и зурнаджии, пръснати наоколо.
Някои от хората почнаха да се подсмихват, сочейки към семейството, удостоено със специално внимание от Насо Кукерището.
- Боневи, спрете да сечете гората, че вижте какво ви се пише! - извика един подпийнал дядо.
Чуха се ръкопляскания и смях.
Други се възмутиха:
- Айде сега пък и вие! Какво се захванахте с хората? Да не сечем дървета, така ли?
- Сечете, ама колкото е нужно на една къща. А на Боневи това им е семейния бизнес. Не сте оттук, затова не знаете. Що гора изнесоха… И няма спиране.
- А дали всичко е законно, един Господ знае.
- Те и законите разтегливи. За едни може, а за други - не.
- Ааа. Браво на кукерчето тогава!
Един от по-младите Боневи се сопна, докато останалите от семейството тихомълком се измъкваха от тълпата:
- Айде бе! Работим си, печелим си парите и си плащаме данъците. А тия дошли тука да ни четат морал и да ни съдят…
Двамата малчугани, които отплуваха все по-надалеч над главите на множеството, ревнаха, сочейки назад към Насо Кукерището:
- Аааа! Икам оти пли стлашишетоо!
А публиката продължи да дискутира:
- Вие хубаво сечете, ама кой сади? Ей ги там баирите, все плешиви. Какво ще оставим на нашите деца?
- Дайте да се върнем в пещерите, а? За да пазим дърветата и всичко. - продължи да отстоява имиджа на фамилията останалият представител на Боневи. - Камерите, не разрешавам да ни снимате! Ако някой публикува, ще го съдим, добре запомнете! И ще намерим ние кой ни е спретнал този кукерски номер… Няма да му се размине това току така!
Хората зашумяха, заспориха. Стайко и няколко яки окопянски кукери наближиха и обкръжиха Насо Кукерището. Вятърът внезапно се разбуни, подмятайки каквото намери по пътя си и огъвайки короните на дърветата като върбови пръчки. Оловното небе загърмя, засвятка от гръмотевици и върху градчето се изля порой като из ведро. Тълпата се разбяга - кой към дома си, кой към близките сгради или към паркираните коли и автобуси, като заобикаляше дърветата и се пазеше от падащи и летящи, скършени клони. Най-любопитните отидоха да гледат, в бурята, как Насо Кукерището бива натикан от кукери в автобуса с табелка "Село Окопяне".
Comments