Дарете 5 лв. чрез ePay
1bg, 1en, 1ru, 2bg, 2en, 2ru, 3bg, 3en, 3ru, 4bg, 4en, 4ru, 5bg, 5en, 5ru, 6bg, 6en, 6ru,7bg, 7en, 7ru, 8bg, 8en, 8ru
През изминалите пет години основната задача на Насо бе да оцелее - физически, но най-вече психически, морално и духовно. Биологичната, примитивната страна у него бе отстъпила голяма територия на духовната. Той се смяташе за щастлив, че изобщо бе имал хубаво семейство и че бе успял да създаде дете. Бе сигурен, че Юлия, вече бившата му съпруга, щеше да направи всичко, за да осигури на Миша нормално детство и бъдеще. Насо бе приел соломоновското решение да изчезне завинаги от живота им, заради тяхното добро. Хората с паранормални прояви, за които знаеше, като Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, не бяха родили деца, А семейните им партньори, ако ги имаха, си отиваха от този свят нещастни и преждевременно. Може би бе така, защото белязаните с паранормалност осъзнаваха своята специална мисия, съответно отговорност, и съсредоточаваха всички свои вътрешни и външни ресурси за осъществяването на дарбата. Но дарба ли бе това или проклятие?... Паранормалните способности се приемаха все така на нож от върхушката и може би заради това поглъщаха допълнително ресурси от носителите им. И продължаваха да остават мистерия през вековете.
Непосредствено след последния моноспектакъл на Кукерището, който изобличи неекологичния бизнес на семейство Боневи, Насо смяташе, че проблемите му бяха отмъщение от тяхна страна, за което бяха задвижили влиятелните си връзки. Сега той не бе сигурен дали това семейство изобщо имаше . Той се бе оказал обект на смазващото внимание на Влиятелните. Почеркът и действията приличаха на тези на "Биг Брадър" от класическия роман "1984" на Оруел. Смазваха го икономически, за да го подчинят? Стремяха се да го изолират? Искаха да сложат ръка върху паранормсалните му способности? Насо бе загубил всичко материално, което имаше: работа и кариера, дом и цялото си движимо и недвижимо имущество. Разпаднало се бе семейството му. А още преди това, в началото на мистериозните прояви на Кукерището, родителите му бяха починали от тежки заболявания. Приятелите му и добрите познати се бяха отдръпнали от него. Неколцина бяха загубили доверието му, след като бяха започнали да го разпитват по необичаен начин и да му предават разни внушения, явно служейки като медия на Влиятелните. Насо не можеше "да има" - оставаше му само "да бъде"*. Умът, духът и душата му бяха останали неговата последна и най-важна крепост.
Насо се стремеше да се фокусира позитивно върху решенията и възможностите. Той постепенно престана да мисли какво искат Влиятелните. Важното за него бе какво той иска. Те не му бяха интересни, бяха нещо като сполетяло го природно бедствие, което трябваше просто да се издържи и да се преодолява.. Въпреки всичко не трябваше да им позволява да стават център на неговата вселена, нито да приема намесата им в своя живот във всеки един момент, когато те решат… Той не можеше да ги спре в това, но можеше да не го приема като допустимо и нормално, и да продължава да се съпротивлява. Насо изчакваше възможност за всяка своя следваща важна стъпка. Тя зависеше от ситуацията и бе успешна само ако бе неочаквана и нестандартна, дори за него самия. Иначе тя се натъкваше на непреодолими или много трудно преодолими пречки. Насо се бе научил да не планира краткосрочно и средносрочно. Неговата дългосрочна цел бе да отстои своята човешка свобода и достойнство, да остане верен на себе си - на своите ценности, етика и възгледи. Той избираше винаги свободата пред всичко друго.
За своите човешки права Насо се бе отказал да мисли отдавна. Това бе един от съвременните фасадни термини, изпразнени от реално съдържание. Влиятелните бяха безконтролни и прекрачваха всички граници, никой и нищо не можеше да ги спре да отнемат всичко, от всеки. За него бе невъзможно да докаже нарушение на човешки права, защото, освен че се действаше подмолно и професионално, преценката за това дали има или няма нарушение бе в ръцете на същите система и подсистеми, които в нарастваща степен бяха контролирани от Влиятелните. Как Насо бе все още жив, ако не представляваше трудност за тях да го отстранят физически? Той предполагаше, че мистерията на Кукерището, която бе го вкарала във всичко това, засега го бе запазила жив Не бяха малко случаите на смърт около него и имащи право пряко или косвено отношение към него, които му изглеждаха подозрителни. Вероятно имаше секретни научни институти и лаболатории, които следяха за паранормални прояви и ги проучваха, в противоречие с официалните становища за пред широката общественост.
Както всяко друго нещо, този кошмар не бе съвсем без положителна страна. Тя бе, че Насо търсеше алтернативите, неговите виждания за живота и начин на живот ставаха все по алтернативни, по-конкретно екологични.
Някогашните приятели на Насо бяха в недоумение от, според тях, регреса му. Особено Ралица и Тодор, най-близките му приятели и колеги в университета, които оттогава бяха заедно като семейство. Ралица бе успяла да спечели асистентско място и уверено изкачваше научната и кариерната стълбици. При едно негово отиване у тях, в апартамента им в София, тя му бе дала пряма, откровена и доста рязка обратна връзка.
- Насо, ти стартира отлично и обещаващо. Изглеждаше много перспективен. На няколко пъти имаше шанс да успееш в живота, но не се възползва от нито един. Ти беше в БАН и го напусна, заряза научната си кариера.
Рали направи пауза, която даде възможност на Насо да помисли върху думите й. Опитен и умел преподавател бе тя. Да, Насо бе избрал любовта, Юлия и материалното благоденствие на семейството си пред науката. Тогава той вече бе престанал да свързва науката и интелектуалната дейност с научните институции. Врваше, че такива дейности могат да се вършат и извън институтите, ако са осигурени условията и ресурсите… Свой бизнес в тази насока бе станало негова нова мечта.
- После беше на отлична позиция за успешна кариера в бизнеса. И не можа да се задържиш там.
Насо нямаше как да не се съгласи мислено с това. В кариерата му в бизнеса сякаш всичко вървеше по мед и масло. И там също му предричаха блестящо кариерно развитие и бъдеще. Той беше търсен и ценен кадър в градчето. Даже, точно преди да го уволнят след последния му кукерски фестивал и скандала с Боневи, го бяха повишили в длъжност - "заради добрата работа и постигнатите резултати". Обратът в живота му бе започнал с това уволнение с набързо скалъпено основание.
Ралица продължи систематичното да изреждане. Типично неин стил още от студентските години. Тогава систематизираните й, четливи, стегнати и заедно с това изчерпателни записки от лекциите бяха предпочитани от колегите й пред собствените им. Сред тях бе и Насо, който стенографираше лекциите и, за да не скучае, докато изчаква другите, записваше всичко. А после му отнемеше доста време да си ги прочете и, допълнително, за да ги съкрати и систематизира.
- Ти имаше прекрасно семейство, Насо. А къде е то сега?
Скоро след развода им Юлия се бе омъжила за чужденец и двете с детето бяха заминали за неговата страна. Казала била на приятелка, че е завинаги и че не иска никога повече да се връща в България. Насо подозираше, че й е бил оказван натиск, заради него. Само веднъж след развода двамата се бяха срещнали случайно, и тогава тя му намекна за това. С уговорката, че не може да каже повече. Юлия бе инициатор за раздялата им и развода. Тя бе потресена от премеждията, сполетели ги заради, както смятаха тогава, влиятелните Боневи. От финансовите трудности, сполетели семейството. И бе много обидена на Насо, че бе пазил в тайна от нея мистерията на Кукеришето - той бе загубил доверието й заради това. Но преди всичко Юлия, с майчинския си инстинкт, бе ужасена от възможното неблагоприятно и опасно отражение на мистерията Кукерище върху съдбата на детето им. Самият Насо тогава бе доста по-оптимистичен от нея в очакванията си за бъдещето.
Рали продължи със следващата несполука от списъка си:
- А когато замина на работа в чужбина, легално и с трудов договор, защо не намери начин да останеш?
Ралица винаги бе била много целеустремен човек и не подбираше особено средства за постигане на целите си. А Насо бе готов да промени и дори да се откаже от всяка своя цел по етични или ценностни съображения. По времето, за което говореше Ралица, той трябваше мери непременно да си намери работа и постоянен доход, защото върху него висеше ипотечният кредит, чрез който с Юлия се бяха сдобили с новата си, хубава къща в село Окопяне. Тогава цените на имотите там бяха се понижили много и продажбата на къщата нямаше да покрие дълга към банката. Насо сграбчи възможността за ниско квалифицирана и ниско платена работа в чужбина,, като видя в нея шанс да се ориентира в обстановката там, да научи езика и да си намери нещо по-добро в близко бъдеще. Проблемът,бе, че той се чувстваше под натиск и там, сякаш искаха да го направят контролируем. Може би бе положението му го бе направило свръх подозрителен и чувствителен, но Насо не бе склонен да рискува свободата си, чакайки да разбере със сигурност. Юлия вече живееше в чужбина и бе щастлива в новото си семейство, както бе чул, Така че той без колебание реши да се върне в България, оставияйки ипотечния кредит на самотек. Впоследствие къщата бе продадена на търг от частен съдебен изпълнител, а Насо остана длъжник на банката - един от онези, които наричаха "доживотни длъжници"
- Дойде да искаш в заем от нас 100 лева. Не можеш дори да си финансово независим, на тази възраст! Знаеш ли, Насо, наскоро си говорехме с колегата Мелничарски за теб и се съгласихме, че винаги си бил странен, чудат. …. И вече, да ти кажа, не те считаме за наш приятел.
От това го заболя. Той наистина може би изглеждаше ексцентричен на останалите в студентската им компания, В началото на следването той бе станал вегетарианец, а в четвърти курс бе цяла година веган и суровоядец. Успоредно с това упражняваше хата йога. Около дипломирането им стана привърженик на Бялото братство и почти не пропускаше паневритмия над Симеоновски езера на Витоша всяка неделя. Успя да отведе там цялата компания на няколко пъти, за да гледат и после - нагоре, към Бивака, да чуят беседа на Учителя Петър Дънов и да хапнат от "ангелската чорба" от картофи, лук и прясно набрана коприва. От последната всички освен Насо, се отказваха и си ядяха сандвичите с месо. Шегуваха се, че са кашкавал-туристи, защото, когато отиваха на планина, обикновено засядаха край огъня в готвене и ядене.
Но това за неспособността за финансова независимост на Насо бе несправедливо. Това бе втория път за всичките години на познанството им, когато ги бе ги помолил за заем. За разлика от тях, двама кореняци софиянци, на които родителите и досега помагаха, за Насо винаги бе било по-трудно в столицата. Сега той бе съвсем сам, имаше само приятелите си… Или сам си мислеше, че са му приятели? Бе прочел сред мъдри мисли из забавните страници, че приятелството трае, докато някой поиска заем. Тези двамата тук бяха толкова значими за него… А всъщност разстоянието вече ги бе отдалечило един от друг - бяха се променили и те, и интересите им, и все по-малко оставаха общите неща, които го свързваха. Приятелството не се крепи само на спомени. Освен това, за разлика от него, и двамата бяха добре интегрирани в системата. Същата, която се стремеше да смачка Насо, да го премоделира в чарк от механизма си, като преди това извлече от него и използва паранормалната мистерия по свое усмотрение. Последното бе невъзможно, защото мистерията бе в огромна степен извън Насо и не можеше да бъде подвластна на никого, където и да се намира той в социалната йерархия. Но нямаше смисъл да им казва всичко това. Те нямаха уши за него, не беше в техен интерес да му поеярват. Насо не счете за нужно да отговори на глас на Ралица и да спори - тя имаше право на мнение.
А иначе Насо искаше заем, защото започваше работа като учител по английски в един езиков център в София и имаше доста начални разходи за квартира и преместване. Най-после нещо вдъхновяващо, след несполуките и фрустрациите на периода след Кукерището. Работата бе интересна и подходяща за него, макар и невисоко платена и без официален трудов договор. Възможност за Насо за рестарт на кариерата и живота му. Още повече, че езиковият център работеше с корпоративни клиенти, предлагайки индивидуални и групови уроци за служителите им на място, в бизнес офисите. Това беше близко за Насо и от него можеше да се появят и други възможности за него..
Насо очакваше Ралица и Тодор да се зарадват за него, а чу "вече не те считаме за наш приятел"... Какво означаваше това? Не можеше да е завист, с оглед на успешната кариера на Ралица. Може би бе ревност, заради отклонението му от общата им специалност? Или се бяха отдалечили твърде много вече? Дали Ралица не смяташе, че приятелство с него е престанало да съответства на статуса им? Тодор по време на целия разговор, пазеше мълчание. Той бе емоционалния и подкрепящия в семейството. Явно се солидаризираше напълно с Ралица. Той само изтичваше до кухнята от време на време, откъдето се носеше миризма на печен салам и пържени картофи. На масичката пред Насо вече гостоприемно бе поставил тавичката с шопска салата. Ралица бе лидерът и в семейството, както някога бе в курса им, така че Тодор бе оставил на нея да решава…
След мъмренето от Ралица тогава, те му бяха заели стоте лева. По-късно той им ги върна коректно, в обещания срок. След тази случка не се бяха обаждали един на друг, вече няколко години.
С първата работа в езиков център започна кариерата на учител по английски на Насо, която той продължаваше тук, в поляната под Национален парк "Централен Балкан". Но вече самостоятелно и само по интернет. Тук той бе доста изолиран социално: общуваше главно с учениците си по интернет и с Мурка и кучетата си. Печелеше малко, но тук му стигаше за изхранване. Хранеше го и природата наоколо, многото изоставени овошки, както и дивите плодове и треви. И тук го съпътстваха премеждия и "лош късмет", голяма част от които с голяма вероятност можеха да бъдат приписани на Влиятелните…
Насо не бе възнамерявал да напуска столицата и да се връща в родния край. Дори да останеше без работа в София, той винаги можеше да си намери друга. Тук това бе почти невъзможно. Но така се случи, че първото запориране на банковите му сметки го свари на гости у приятел тук, в близко село. Това бе на връщане от морето към София, след провалила се уговорка за "наем без наем" в Странджа, близо до туристическите потоци и възможностите за допълнителна заетост през лятото… Но задържал се тук по неволя, Насо свикна и постепенно прие, че ще остане. Първо пак бе подмятан по квартири и села. Но парчето земя, на което бе сега, бе негово, закупено заедно с негов приятел от София по линия на Бялото братство. Земята в околността бе много евтина. Първо живееше в палатка, а после се нанесе с тримата любимци в колибата, която сам бе направил. Насо толкова се радваше да има своя територия най-после, от която нямаше да го гонят, че реши да се държи здраво за нев и да не мърда никъде. Поне не надалеч. Той дори отказваше в началото предложенията на местни хора да му помогнат с фургон или стара каравана, като по-добри алтернативи на палатка и колиба през зимата. Насо искаше неговото обиталище да е собствено и направено от собствените му ръце. Но не благодарен, че в трудно моменти отново се намираха ангели-спасители, готови да му попадат ръка. Насо вече бе научил много за еко живот и всички негови аспекти, включително еко строителство. Ръцете го сърбяха да опита.
И в България, както на Запад, доста семейства и индивиди се местеха към природата и селата. Тенденцията бе известна като дауншифтинг, а в България - живи места. Някои се опитваха да правят еко общности. Идваха си и българи от чужбина. Всички тези хора избираха алтернативен, еко живот самоинициативно и доброволно, а не принудени от обстоятелствата като Насо. Той им се възхищаваше за това. Бе излязла книжка под заглавие "Живите места", с изброени и описани живи места и обитателите им. Тв бе по проект, спечелил европейска субсидия. Но случаите на огласени живи места в България, до които Насо се бе докоснал или бе получил допълнителна информация, не бяха успешни приказки. Това обаче можеше да се дължи на огласяването. Може би имаше успешни и щастливи нови селяни и нови зелени сред по-дискретните. Щастието обича тишината, както беше казал някой. Насо постепенно се учеше да живее сред природата.
____________
*Препратка към "Да имаш или да бъдеш" от Ерих Фром
Comments