Дарете 5 лв. чрез ePay
Насо чу шум откъм стопанските сгради на вилния имот. Той се обърна, направи няколко крачки и видя млад, мургав мъж, откъртващ облицовъчен лист от пристройка. Със същия ром се бяха засекли в това изоставено място и предишния път, когато Насо бе дошъл да огледа вилата.
- Здравей! Как си? - подхвана банално разговора Насо. Мъжът също поздрави.
- Пак събираш за огрев?
Махленецът кимна и продължи да оглежда пристройката за още нещо интересно. Бе му казал, че си събира неща за огрев предния път. Това бе едното от двете най-естествени обяснения в тази вилна зона. Тя се намираше в планинска, гориста
местност малко под границата на Национален парк "Централен Балкан", а също и в близост до ромската махала на градчето. Насо обаче знаеше че махленецът бе дошъл за друго, защото няколко пъти го беше видял да довършва постройка за своя кон в горния край на ромската махала. Това бе в едно оградено с телена мрежа парче земя над дерето. Постройката бе от импровизирани материали, като тези тук: ламаринени листове, шперплат, дъски… Неговият познайник явно не бе от заможните роми, но и не приличаше на нуждаещ се от храна, дреболии за бита или нещо, което можеше да се продаде. Той бе сравнително млад и симпатичен, с доста интелигентен вид. Бе слаб и спретнат, с къса брадичка, чисто облечен. Насо неведнъж бе имал повод да се чуди с какво се хранят махленците, за да имат толкова здрав и свеж вид. Малко бяха ромите, страдащи от затлъстяване, особено сред по-младите. А купуваха храна от едни и същи магазини. Ромите, макар да живееха в къщи с дворове и съвсем близо до природата, рядко си отглеждаха храна сами.
1bg, 1en, 1ru, 2bg, 2en, 2ru, 3bg, 3en, 3ru, 4bg, 4en, 4ru, 5bg, 5en, 5ru, 6bg, 6en, 6ru,7bg, 7en, 7ru, 8bg, 8en, 8ru
За коня Насо направо завиждаше на махленеца. Ах, конете! Те бяха част от запазената връзка на ромите със земята - на тези от тях, които не живееха в големи градове. Из цялата околност бродеха и пасяха малки групи коне, оставени на свобода или леко ограничени в придвижването чрез свързване с въже на предните им крака. Тукашните май ги използваха за транспортиране на повалени дървета най-вече, Като превозно средство в планината конете бяха екологичен, икономичен и даващ повече независимост транспорт. Децата и младежите си играеха с конете, обяздваха ги. Млади момци ги яздеха при транспортирането на дърветата. Правеха това, като привързваха дънерите, прочистени от клони, към седлата и ги теглеха по черните пътища, пътеките или направо през поляните. Това ставаше най-често по здрач. Групи жени и деца отделно превозваха отстранените от дънерите клони, със специални колички, пригодени от стари детски колички,
Насо засега успяваше да опази от сеч своята поляна, горичката, в която бе направил колибата си,, и неголяма територия около тях. "Аз живея постоянно тук и също имам нужда от дървета - за огрев и градеж" - бе казал той веднъж, като го питаха, или по-скоро заявиха намерението си, да "почистят" територията му. Двете големички кучета на Насо много помагаха за опазването на неговите дървета. Когато го нямаше там, кучетата пазеха, вързани за две дървета до колибата, с импровизирани навеси от найлон, където да се подслонят при валеж или силен вятър. А иначе те живееха с него, вътре. Кучетата вдигаха много шум, когато наближаваше някой, било махленци, стадо от овце или крави ис пастирски кучета, или пък местни хора от квартала. Кварталът бе някогашно село, присъединено към градчето. Насовата територия допираше до черен път, който водеше към чешмата с най-хубавата планинска вода в околността, а негово разклонение - през вилната зона към Махалата и севера на градчето. Така че имаше доста пешаци и коли за извънградска местност.
Когато отиваше към местния Кауфланд, Насо обичаше да минава по някоя от двете големи улици в ромската махала, водещи до главния път през града. В началото махленците бяха подозрителни към него и следяха всеки негов поглед към къщите и дворовете. Но постепенно престанаха да му обръщат особено внимание. Махалата бе забележителна по особен начин. Тя се различаваше от стереотипа за ромско гето. Там живееха почти само роми, с изключение на първите два-три реда къщи и блокове. Насо бе чувал една брокерка на недвижими имоти да казва, че ромите винаги се заселват до най-хубавите пейзажи. Доста от къщите в Махалата бяха големи като кооперации, с по два или три етажа, и изградени по съвременните стандарти. Къщите в горния край на Махалата бяха малки и скромни, но също съответстваха на днешните вкусове. По здрач, светещите прозорци откриваха доста приятна обстановка вътре. Съвсем малко от домовете изглеждаха мизерно и неподдържани. Хората в Махалата явно си живееха добре. Насо бе чувал, че това се дължи най-вече на изпращаните пари от роднини, пребиваващи в чужбина. Имаше и махленци, които работеха в по-големите предприятия в града. От млекопреработвателната фирма, намираща се съвсем близо до махалата, в края на работния ден излизаха почти само роми. Имаше и доста строители сред махленците. Няколко роми-фермери притежавала стада с овце и крави. Пастирите в околността бяха почти само роми.
Махалата кипеше от живот. Много деца и млади хора играеха и се забавляваха по улиците. Въобще махленците прекарваха много време на улицата, в общото пространство. Дворовете бяха доста отворени към общността. За разлика от кварталите с етнически българи, със солидните им огради или високи стени, скриващи изцяло двора. Едно от четирите градски основни училища, намиращо се най-близо до Махалата, бе само с ромски възпитаници. Тази етническа сегрегация явно устройваше всички, защото протести нямаше. От къщите в Махалата силна музика често озвучаваше доста голямо пространство - с чалга песни на български, ромски или турски език. Насо бе наблюдавал на улицата, сред тълпа от махленци, сватбени хора, предвождани от красиви младоженци. Когато някоя къща организираше празненство, Насо разбираше за това и по храната и напитките в ръцете на едва ли не всеки срещнат на улицата, заедно със силната музика, яркото осветление и стълпотворението в двора, Градусът на настроението на такива празненства се вдигаше от професионален водещ-диджей.
Що се отнася до чалга музиката, тя звучеше и от българските вили и къщи, когато празнуваха, заедно с български фолклор с осъвременени аранжимент и изпълнение. Сред популярните чалга изпълнители имаше доста роми, които пееха на двата езика. Насо свързваше чалгата с ромска музика, макар че сам той предпочиташе автентичния ромски фолклор и въобще автентичната народна музика. Младата, първична, жизнена и нарастваща като дял от населението ромска етническа група вече бе повлияла значително българската поп култура. И тенденцията за такова влияние изглеждаше стабилна.
Махленецът в изоставения вилен имот бе откъртил още две летви от пристройката и ги добавяше към купчината материал на земята. Насо не можа да се въздържи и изрази на глас мислите си:
- Жалко е, че се руши все пак. Ами ако собствениците, старите или новите, поискат да си ползват пристройките?
Мъжът сви рамене, изразявайки безразличие. Той самият не задаваше въпроси и се държеше така, сякаш бе най-естественото нещо на света двама души да се срещнат по този начин в съвършено чужд имот. Насо почувства нужда да се оправдае за собственото си присъствие:
- Аз разбрах от съседи къде живее възрастната собственичка и тия дни ще отида при нея, за да я питам за ползване на имота.
Махленецът го погледна, сякаш за да разбере дали влага някакъв подтекст в тази информация.
- Аз имам парцелче ей там, близо до чешмата, и живея там. Но сега си търся вила за ползване с ток - допълни Насо. - Защото работя по интернет, давам уроци по английски, и ми е нужно да си зареждам устройствата някъде. На моето място нямам ток. А нали, заради пандемията, вчера затвориха градската библиотека и всички кафета. Пък и хората са се изпокрили по къщите си, като в крепости, и се страхуват да допуснат някой да ги доближи... Но тук явно няма ток. Отрязан е, както виждам.
- Има си ток - вметна мъжът. - Тук преди живееше един от Махалата за известно време, и той с ползване на вилата. И си имаше ток.
- Може да е имало, обаче ето сега къде стърчат срязаните жици.
- Стърчат само на долния етаж и от пристройките. А в стаичката на втория етаж може да има. Ето ги, жиците - от електрическия стълб към таблото на тераската. Изглеждат наред.
- Мислиш ли? Добре, благодаря ти за помощта. Ще проверя, като дойда следващия път. А сега ще се прибирам, че се смрачи. Лека ти вечер
- Лека и на теб!
Comments