Дарете 5 лв. чрез ePay
По времето, когато Насо търсеше алтернативно обиталище близо до своята поляна, с ток, течеше разследване по пожар, за който можеше да бъде обвинен той, при по-неблагоприятно стекли се обстоятелства. Бе изпепелена единствената вила в близост до мястото на Насо, само на около 100 метра от него. Тя бе в изоставен имот от другата страна на черния път, по посока Квартала. Направена бе от сандвич панели преди няколко десетилетия. Протеклият покрив над едната половина бе намокрил тази част и бе започнало гниене. Вратата към тази стаичка зееше с разбита ключалка, така че вътре се виждаха мухлясалите мебели и постелки на леглото. В деня преди пожара Насо бе решил да сготви нещо топло за ядене, за себе си и двете си кучета, в едно от последните застудявания преди пукването на пролетта. Той готвеше изключително рядко през зимата, на специално място на полянката пред колибата си, което бе разчистил от миналогодишната трева и оградил с камъни. Ламаринен лист пазеше сухо огнището му на открито. В този ден, освен студ, имаше и много силен вятър, периодично валеше мокър сняг. А вятърът, духащ от северозапад, както обикновено, минаваше през неговото място към виличката. Ако бе запалил огън в някой промеждутък между валежите, Насо действително рискуваше да причини, най-малкото, запалване на тревата на полянката, въпреки мокрия сняг. Така той щеше да се окаже не свидетел, а главен заподозрян за запалването, който и да бе истинският подпалвач. Това можеше да утежни ситуацията на Насо още повече и да засили "натиска", както наричат днес тормоза и терора, от страна на Влиятелните. Говореше се, че собствениците на запуснатата вила, които се появиха след пожара, искали да им бъдат покрити щетите. Разбира се, Насо имаше достатъчно здрав разум и екологично съзнание, за да се откаже от намерението си да готви на огън при силен вятър.
1bg, 1en, 1ru, 2bg, 2en, 2ru, 3bg, 3en, 3ru, 4bg, 4en, 4ru, 5bg, 5en, 5ru, 6bg, 6en, 6ru,7bg, 7en, 7ru, 8bg, 8en, 8ru
Кой и защо можеше да е запалил вилата? Някой, който се е топлел в студа: деца, възрастен с умствени проблеми или човек в тежко положение. Или някой, целящ набеждаване и злепоставяне на Насо… Можеше да е заради присъствието на Насо на пътя на пренасяне на отсечените дървата за огрев. Отстрани Насо изглеждаше като приятел с горските, защото те винаги се спираха за поздрав и приказка с него, минавайки с джиповете си. Но Насо най-вече подозираше за постановката Влиятелните, които стояха зад непрекъсващата поредица от премеждия и "лош късмет" за него след Кукерището. Един малък детайл подкрепяше това негово подозрение. Постановчикът трябва да е знаел, че точно на този ден Насо възнамерява да готви на огън на полянката, защото иначе той готвеше много рядко през зимата, без фиксиран ден. А Насо бе казал това на глас единствено пред двете си кучета, вътре в колибата. Не можеше да са го чули отвън, защото кучетата лаеха, ако ги доближаха толкова.
Пет години след Кукерището свободолюбивият Насо се дистанцираше от власт и политика и се съпротивляваше на опитите за контрол върху него, за които Влиятелните опитваха различни начини. Обществените му изяви бяха само по интернет и се свеждаха до неща, които всеки средностатистически човек прави в днешно време: коментаране и постване в социалните мрежи, споделяне на линкове в тях и в блоговете му. "Блогове" бе условно казано, защото Насо рядко пишеше, предимно доста кратки коментари. В няколкото си блога, всеки посветен на някоя от интересуващите го области,той споделяше линкове, заради удобството да ги има подръка и подредени - нещо като лична онлайн библиотека. Неговите области бяха самообучение и учене; култура, културно-историческо наследство и история; екология и еко живот; любимия му спорт; собствена отсявка на случващото се по света. Общото количество време, което Насо прекарваше в Интернет, като се добавят и онлайн уроците му, бе значително Обвинението в подпалвачество най-малкото можеше да го злепостави. Към прозвището му "Който живееше на палатка", жителите на Квартала щяха да добавят "... и който запали вилата". В крайна сметка това можеше да го принуди да напусне поляната си и района, подтиквайки го отново към изтощително мятане между селища и квартири.
Едно стечение на обстоятелствата също бе помогнало на Насо да избегне всичко това. Той имаше алиби: бе на друго място по време на пожара и двама свидетели потвърдиха това. Макар че по принцип си стоеше повече в колибата, този път той бе отишъл до вилата, чийто собственик му вършише услугата да държи вътре неговия WiFi рутер, винаги включен. Тя беше на брега на рекичката и на метри от хубавата чешма. На своята поляна, където нямаше ток, Насо ползваше мобилния интернет от телефона си само за онлайн уроци и кратки справки. Ако му бе нужно да сърфира повече в Интернет и времето позволяваше, той отиваше на поляната пред вилата с рутера си, сядаше до един съборен дънер и си работеше. Там беше завет, а студът бе съвсем поносим при подходящо облекло. Пък и в Розовата долина зимите бяха по-меки в сравнение с по-голямата част от страната. Този път Насо прекара там два часа, подготвяйки се за предстоящата среща на своята група за четене на английски език към Общинската библиотека. Събирането беше през следващия ден. В библиотеката той щеше също да зареди двете си външни батерии, които стигаха за поне пет зареждания на телефона. Едната батерия имаше и функция LED фенер, удобна за осветяване на колибата.
Виладжията бе там. Поздравиха се и всеки се зае със своята си работа - Насо в Интернет, а виладжията в двора. Този човек бе единия от свидетелите на Насо. Вторият свидетел дойде малко по-късно от Квартала, на гости на виладжията. Двамата си говореха нещо на двора, но Насо не ги слушаше. Само веднъж наостри уши, когато гостенинът извика за някакъв пушек и сочеше в посока на насовата поляна. Той и виладжията коментираха това известно време, но Насо пак се бе вглъбил в своето занимание. Гостенинът бе дошъл по пътя, минаващ между запалената вила и Насовата поляна, и не бе забелязал нередност. Явно е минал преди да започне пожарът. След като свърши в Интернет, Насо си взе довиждане и побърза към своето място, за да прибере вътре двете си кучета. Той яде, мушна се при котката Мурка в спалния чувал и заспа. Разбра, че е имало пожар близо до него и две пожарни коли, които са го гасили, едва когато на вратата му почукаха двама полицаи, за да го разпитат. Полицаите бяха минали покрай мястото му за огън и със сигурност го бяха проверили
Единственото, което Насо можа да каже бе, че на тръгване към рутера си бе чул и видял от горе да слиза стадото на овчаря Ахмед, в посока към вилата. Бе чул как овчарят вика по тях и псува, както му бе обичай. А като се връщаше на своята поляна, Насо пак бе чул гласа и псувните на Ахмед, но в далечината, явно на път към ромската махала и кошарата. Насо си бе помислил, че Ахмед този ден звучи особено нещастен и ядосан, може би заради лошото време за цял ден работа навън.
Този същият Ахмед бе обявен за подпалвач, както Насо разбра по-късно от един местен интернет портал. Името му не бе цитирано пълно, но бе ясно от инициалите и споменаването на неговото занятие и откъде е
Овчарят Ахмед бе на средна възраст, светлолико и светлооко "турче", както сам се нарече веднъж при разговор. Насо често го виждаше из околността и се поздравяваха отдалеч, дори да е само с махване на ръка. Понякога Насо го приближаваше, за да разменят две думи, докато овчарят не хукнеше след овцете към следващата поляна. Вятърът бе довял Ахмед някъде от Плевенско. Насо не знаеше нищо друго за него, освен че пие, защото виждаше из околността хвърлените от него стъклени бутилчици, заедно с празни буркани от лютеница. Овчарят живееше някъде близо до кошарата и овцете. Собственици на стадото и работодатели на Ахмед бяха двама братя от Махалата. Те му бяха възложили да пасе непосилно по брой стадо, за сам овчар, което искали дори още да увеличат. Неколцина големи кучета помагаха на Ахмед, но нерядко се случваше отделни овце да изостават и умират по пътя - болни или загубили се. За всяка загубена овца Ахмед бил глобяван. Псувните дразнеха Насо в началото, разваляйки покоя му и радостта от чистотата и зеленината на природата. Но постепенно престана да им обръща внимание. Заедно с това бе чувал и нежното "ррръкане" на Ахмед, когато напътстваше стадото - май само сутрин, когато бе трезвен. Овчарят сякаш нямаше почивка, защото изчезваше със стадото от околността само в големите жеги през лятото, когато отиваха още по-високо в планината, на прохлада и тучна трева. Овчарските кучета и насовите се познаваха и не се лаеха. Овчарките вече бяха научили докъде може да стигат на насова територия и спазваха дистанцията.
Насо се съмняваше, че Ахмед бе истинския извършител. От доста години вече овчарят работеше в околността, а точно сега се бе случило да си запали огън, за да се стопли, някъде вътре в тази точно виличка, и да си тръгне, оставяйки огъня незагасен… Насо дори се обади на разследващия, за да сподели своите съмнения и подозрението си, че някой може да е инсценирал пожара заради него, Насо, във връзка с дървата за огрев. Той не можеше да не опита да помогне на Ахмед в случай, че доказателствата не бяха достатъчно убедителни. Но му бе казано, че заподозреният си е признал сам.
Произшествието доста време бе в устата на хората в Квартала. Насо съчувстваше на Ахмед и му бе неприятно да слуша снизходително-осъдителните одумвания по негов адрес. Все пак обнадеждаваха го очакванията на някои, че едва ли ще има последствия за Ахмед.
- Какво ли може да се вземе от него…- казваха.
コメント